След раздялата ни

от твоето решение.

В един момент усетих,

че сърцето ми е голо.

Не е защитено с кожата ми.

Не е покрито със сигурност.

В невъзможна среда,

сред въздуха тупти,

за да съществува.

Бие в темпо бавно-странно,

мъчително неприятно

с усещане за станало

нещо страшно.

Болката ми не може

да го покрие, за да го предпази

с ръцете ми - притискайки в него

с плюшена играчка,

да го скрие от опасност

с присъствието ти.

Страданието странно

и неповторимо

е изненада.

Страхувам се.

Как ще стане -

сърцето ми да се облече

и да си е на мястото

с функциите си?

Продължително

беше състоянието

на сърцето ми.

След съня,

нормалното се събуди.

Остана история за разказване.

Специален момент

с болката ми,

за теб.

                                                                                       Г.Ф.Т