След раздялата ни
от твоето решение.
В един момент усетих,
че сърцето ми е голо.
Не е защитено с кожата ми.
Не е покрито със сигурност.
В невъзможна среда,
сред въздуха тупти,
за да съществува.
Бие в темпо бавно-странно,
мъчително неприятно
с усещане за станало
нещо страшно.
Болката ми не може
да го покрие, за да го предпази
с ръцете ми - притискайки в него
с плюшена играчка,
да го скрие от опасност
с присъствието ти.
Страданието странно
и неповторимо
е изненада.
Страхувам се.
Как ще стане -
сърцето ми да се облече
и да си е на мястото
с функциите си?
Продължително
беше състоянието
на сърцето ми.
След съня,
нормалното се събуди.
Остана история за разказване.
Специален момент
с болката ми,
за теб.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени