Сърцето ми е ледено... прости,

обвито е от каменна черупка...

а душата ми все иска да мъсти,

че пратена е в мрачна дупка...

И страх тая във себе си... прости...

ала ти си тук и теб ще нараня

и сърцето ми на теб ще отмъсти,

че загубила съм аз съня...

Болката е спътница любима,

със която пазим се от любовта,

макар, че е фалшива и незрима,

знае как съм страдала в нощта...

Сърцето ми е ледено, а ти

никога не би ми го простил, нали?

А душата ми все иска да мъсти,

за да спре за миг да я боли...