Сърцето ми е ледено... прости,
обвито е от каменна черупка...
а душата ми все иска да мъсти,
че пратена е в мрачна дупка...
И страх тая във себе си... прости...
ала ти си тук и теб ще нараня
и сърцето ми на теб ще отмъсти,
че загубила съм аз съня...
Болката е спътница любима,
със която пазим се от любовта,
макар, че е фалшива и незрима,
знае как съм страдала в нощта...
Сърцето ми е ледено, а ти
никога не би ми го простил, нали?
А душата ми все иска да мъсти,
за да спре за миг да я боли...
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени