26 янв. 2010 г., 21:08
Сърцето ми се топи
834
0
1
В душата ми е мрак погрешен,
а сълзите ми се стичат като бавна песен.
Лято няма в моето сърце,
все е зима - студ зове.
Грешки непростими аз преодолях,
но за какво се предадох? - може би от страх.
Не оцених хората до мен -
не разбрах - останах в плен.
В плен на яростта на болката на дъжда.
Сега всеки ден вали и малко по малко
сърцето ми се топи.
© Йоана упинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
ти остави първия пласт, ами гледай нататък! -
В душата ми е мрак погрешен,
а сълзите ми се стичат като бавна песен.
грях- песен -- антагонизмът тук е ясен
Лято няма в моето сърце,
все е зима - студ зове.
а-ха да е тъга, че няма лято...ама то било порив - зове студът!
Грешки непростими аз преодолях,
но за какво се предадох? - може би от страх.
....аааа тук и надолу ще отнеме повече думи да посоча антагонизма в обособените ггрупи стихове....ама е ясно накъде бия -- нарочно ли е - Шапо!
но дори да е нарочно - и ти си знаеш - не звучи...
и пак - ако е нарочно - шапо за майсторския опит )))))
на безсмислие толкова не бях се радвала скоро )))
благодаря!