y0nI (Йоана упинова)
2 13
26 ene 2010, 21:08

Сърцето ми се топи 

  Poesía » De amor
741 0 1

В душата ми е мрак погрешен, 
а сълзите ми се стичат като бавна песен.

Лято няма в моето сърце, 
все е зима - студ зове.

Грешки непростими аз преодолях,
но за какво се предадох? - може би от страх. 

Не оцених хората до мен - 
не разбрах - останах в плен. 
В плен на яростта на болката на дъжда.

Сега всеки ден вали и малко по малко
сърцето ми се топи.

© Йоана упинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • е, това, ако е направено нарочно - шапка ти свалям!!

    ти остави първия пласт, ами гледай нататък! -

    В душата ми е мрак погрешен,
    а сълзите ми се стичат като бавна песен.

    грях- песен -- антагонизмът тук е ясен

    Лято няма в моето сърце,
    все е зима - студ зове.

    а-ха да е тъга, че няма лято...ама то било порив - зове студът!

    Грешки непростими аз преодолях,
    но за какво се предадох? - може би от страх.

    ....аааа тук и надолу ще отнеме повече думи да посоча антагонизма в обособените ггрупи стихове....ама е ясно накъде бия -- нарочно ли е - Шапо!

    но дори да е нарочно - и ти си знаеш - не звучи...

    и пак - ако е нарочно - шапо за майсторския опит )))))

    на безсмислие толкова не бях се радвала скоро )))

    благодаря!

Propuestas
: ??:??