В душата ми е мрак погрешен,
а сълзите ми се стичат като бавна песен.
Лято няма в моето сърце,
все е зима - студ зове.
Грешки непростими аз преодолях,
но за какво се предадох? - може би от страх.
Не оцених хората до мен -
не разбрах - останах в плен.
В плен на яростта на болката на дъжда.
Сега всеки ден вали и малко по малко
сърцето ми се топи.