Омръзна ми да нося тази маска,

сърцето ми в живота ти иска да се впише.

За нас мечтая, но някой друг ме стряска,

иска нова страница от живота ми да пише.

А хората ми казват, че със спомени не се живее.

Всеки върви напред, а аз след спомените още тичам...

душата себе си да бъде след теб не смее.

Не разбирам защо още те обичам...

Не разбирам защо за теб е всяка втора мисъл,

или никога не съм се  опитала да разбера?

Имам много, но сякаш всичко изгубва смисъл,

щом  отново без теб  вечерта се прибера.

След теб съм чужда, крайно безразлична.

С лъжите ли намирам своята утеха?

В дързостта си? А научил ме бе да бъда романтична...

без теб не носят капка радост амбициите и успеха.

В живота, ако не си себе си, как ще бъдеш оценен?

Безсмислено е мъдри думи да изричам...

Заобиколен от хора чувствал ли си се наранен?

Само сърцето е честно - аз още те обичам.