4 нояб. 2008 г., 23:40

Сърцето последно старее 

  Поэзия » Философская
1356 0 13

Да бъда друга вече не мога,

веригите на дните натежават,

звънът им отдалече напомня,

че пътищата ни се разминават.

 

Вихрите на желания и страсти

по печални долини се губят

и образи скъпи, избледнели,

за житейски руини навяват.

 

Сърцето само вечно трептящо

надежди гали за слънчева младост

и напразно подхранва душата,

че може да носи радост. 

© Мадлен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не е напразна надеждата! пожелавам ти вечна младост в сърцето! с обич
  • Прекрасно стихче много много много ми харесва смислено и хубаво браво !!!!
  • когато те чета...сълзите сами идват в очите ми...
    прегръщам те с много обич...мила Мадлен...
  • Не е напразно!
    Поздрав!
  • Сърцето само вечно трептящо
    надежди гали за слънчева младост
    и напразно подхранва душата,
    че може да носи радост.

    Няма напразна надежда, миличка!!!
  • Вихрите се губят от скитане - не са се изгубили, Мадлен!Поздравче!
  • ...сърцето само вечно трептящо...
    Това е!
  • Лирическата да потърси вълшебния керван под звездите, може го...
    Прегръдки!!!
  • Не е напразно!
    Сърцето и душата не остаряват до мига, до койтно ние не им разрешим да го направят!
    Поздрав, Мадлен!
  • Хубав и тъжен стих!
  • Може да носи радост, и не само... Хубав стих! Поздрави!
  • О, колко още вериги можеш да носиш ти! С тази млада и нежна душа... Мисли му...
  • Тъжно и истинско!!!Има много младост и страст в стиховете ти...Едва ли си на 89?...
Предложения
: ??:??