Да бъда друга вече не мога,
веригите на дните натежават,
звънът им отдалече напомня,
че пътищата ни се разминават.
Вихрите на желания и страсти
по печални долини се губят
и образи скъпи, избледнели,
за житейски руини навяват.
Сърцето само вечно трептящо
надежди гали за слънчева младост
и напразно подхранва душата,
че може да носи радост.