Моето малко сърчице,
ранявано пъти - стотици,
лежи в прашно канапе
с широки, разтворени зеници.
Любува се на одимения таван
и вкусва пепел от цигари,
умива се със свежия балсам,
но пак оставя и догаря.

Моето малко сърчице,
ранявано пъти - стотици,
страда пред гаснещата жар,
до самите млади цепеници.
Дървата кротко си догарят,
в камина почерняла от загар,
остава бляскавия мрамор -
омърлушен, изпоцапан, но със чар.

Моето малко сърчице,
ранявано било пъти - стотици,
като крехко стебълце
усещащо стоманените десници.
Удари на брадва монотонни,
раняват нечии мисли,
а страхът от болка е голям,
не замира даже в катакомби.