30 мая 2022 г., 14:07  

Сърдечен компас

597 10 10

СЪРДЕЧЕН КОМПАС

 

Допускам, че далечни брегове

навярно с грешни щрихи  са чертани.

Миражът за спасение – до днес,

е лъгал много смели капитани.

 

А картите не струват и петак,

понеже никой жив не се е върнал –

за да разкаже откъде и как

посоката и вятъра е вързал.

 

Очаквам немислимата любов –

дали защото все ми се изплъзва?

Законът на морето е суров –

светкавица съм сред барутен въздух.

 

И се сдобивам с нови сетива,

когато ледовете се пропукват.

На части се събирам след това –

в овалите на кривите си букви.

 

На ми е нужен никакъв компас –

вечерното притишие ме мами.

Загубих много, ала вече знам

какво е да обичаш и да нямаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....