6 окт. 2021 г., 11:33

Сърдечен опиат

751 1 2

Минало и бъдеще преплетох

в настоящето да срещна тебе пак.

Пиша ти поредните куплети,

нищо, че погълнат бях в мрак.

 

Отъпкахме последните години,

слана покри тревата на любовта;

но ето, че едно кокиче живо

вдъхна вяра в нашата съдба.

 

Очите ни се срещнаха отново,

залюляни от радост и тъга;

душите ни се гмурнаха готови

да светят в гъстата мъгла.

 

Минало и бъдеще преплетох

в настоящето да срещна тебе пак.

Тебе – моя мъничка утеха;

смисъл мой; сърдечен опиат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Джуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...