6 окт. 2022 г., 13:12

Сърдечен зов 

  Поэзия » Пейзажная, Гражданская
894 1 5

Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.

 

Магията на градските кафета, 
витрини лъскави със светлини, 
не блазнят вече сепарета, 
а въздухът защо ли ни вони?

 

Потраквам с токчетата по паважа
и радвам се на шарени листа
докоснали се до баража
като подадена приятелска ръка. 

 

Потраквам като с кастанети.
С перкусии реката подражава. 
И само филм с музика заснети
да съхраним мигът си заслужава. 

 

Потраквам с токчетата по паважа
прегърнала есента с две ръце. 
Потраквам и се радвам на пейзажа, 
красотата със сърцето ни зове. 


 

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??