Сърдечен зов
Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета,
витрини лъскави със светлини,
не блазнят вече сепарета,
а въздухът защо ли ни вони?
Потраквам с токчетата по паважа
и радвам се на шарени листа
докоснали се до баража
като подадена приятелска ръка.
Потраквам като с кастанети.
С перкусии реката подражава.
И само филм с музика заснети
да съхраним мигът си заслужава.
Потраквам с токчетата по паважа
прегърнала есента с две ръце.
Потраквам и се радвам на пейзажа,
красотата със сърцето ни зове.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
The work is a contestant:
