dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
6 мар. 2013 г., 20:18

Сърдечна достатъчност 

  Поэзия
1045 1 8


„...Всъщност нямам приятели.”

Яна Кременска, "Без повод"

 

 

Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.

Само няколко бели петна споделеност в главата,

сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия,

че за всяко фалшиво небе те очаква разплата.

 

Нямам никаква мира, нямам спомен, откакто разбирам,

че дори да посееш луна, все един ще я смачка.

Все ще има един, който с твойте криле аранжира

свойте кални нозе. Просто тъй, за едната играчка.

 

И доверие нямам – имам куп вкоренени илюзии,

че щом има небе, то ще има луна. За да виеш

срещу нея, когато си сам и прекършен. Контузия,

след която сърцето ти почва по-тихо да бие.

 

И потъва с цял удар – щом стигне луната на крачка.

И тогава отгоре ù хвърля куп сбъркани строфи.

Всъщност имам достатъчно – мога до дъно да плача.

Нямам само приятели с остра човешка атрофия.

 

 

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??