Сърдечна достатъчност
„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия,
че за всяко фалшиво небе те очаква разплата.
Нямам никаква мира, нямам спомен, откакто разбирам,
че дори да посееш луна, все един ще я смачка.
Все ще има един, който с твойте криле аранжира
свойте кални нозе. Просто тъй, за едната играчка.
И доверие нямам – имам куп вкоренени илюзии,
че щом има небе, то ще има луна. За да виеш
срещу нея, когато си сам и прекършен. Контузия,
след която сърцето ти почва по-тихо да бие.
И потъва с цял удар – щом стигне луната на крачка.
И тогава отгоре ù хвърля куп сбъркани строфи.
Всъщност имам достатъчно – мога до дъно да плача.
Нямам само приятели с остра човешка атрофия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
