6.03.2013 г., 20:18 ч.

Сърдечна достатъчност 

  Поезия
5.0 / 7
1267 1 8
„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия,
че за всяко фалшиво небе те очаква разплата.
Нямам никаква мира, нямам спомен, откакто разбирам,
че дори да посееш луна, все един ще я смачка.
Все ще има един, който с твойте криле аранжира
свойте кални нозе. Просто тъй, за едната играчка.
И доверие нямам – имам куп вкоренени илюзии,
че щом има небе, то ще има луна. За да виеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
  • Не се страхувай. Аз съм тук. До тебе. Наблизо съм. Без думи те прегръщам, ......
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...

Още произведения »