Светът ми по размери е със точност

до няколко невидими микрона.

Вселената познава ме задочно - 

наричал я по женските корони.

А иначе, Луната и звездите 

ги свалям някак, съвършено просто, 

защото не намерих си Жени, 

от които за една да бъда Космос. 

И в моя свят на тясно микрометърен,

сега ще настанявам само тези,

чиито хубави души са в периметъра

на моята сърдечна хипотеза,

а именно - едва ли не е лудост

да бъдеш слънцето в най-черните одежди,

които ще засветят с жарка хубост. 

За нечий мрак да са надежда...

Стихопат.

Danny Diester