Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите
ги свалям някак, съвършено просто,
защото не намерих си Жени,
от които за една да бъда Космос.
И в моя свят на тясно микрометърен,
сега ще настанявам само тези,
чиито хубави души са в периметъра
на моята сърдечна хипотеза,
а именно - едва ли не е лудост
да бъдеш слънцето в най-черните одежди,
които ще засветят с жарка хубост.
За нечий мрак да са надежда...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.