23 мая 2007 г., 15:58

Сърдито небе

858 0 0
Защо ли му е мъчно на небето,
че толкоз много дъжд се днес изля,
облаците тромави и начумерени
като пуяци се перчат над града!

Да не би да са се скарали със слънцето,
да не би война да водят те сега?
И личи си, че повеждат облаците,
с мрачни колесници, над света!

Но знам, небето пак ще се изясни,
няма да е все сърдито то,
няма тез навъсени бразди ужасни
да се разпростират из лъчистото чело!

И пак ще се прегърнат те със слънцето,
и пак ще засияе в топъл ден,
отново ще забърза в своята посока,
и космоса в лъчи небесни озарен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...