23 may 2007, 15:58

Сърдито небе

  Poesía
861 0 0
Защо ли му е мъчно на небето,
че толкоз много дъжд се днес изля,
облаците тромави и начумерени
като пуяци се перчат над града!

Да не би да са се скарали със слънцето,
да не би война да водят те сега?
И личи си, че повеждат облаците,
с мрачни колесници, над света!

Но знам, небето пак ще се изясни,
няма да е все сърдито то,
няма тез навъсени бразди ужасни
да се разпростират из лъчистото чело!

И пак ще се прегърнат те със слънцето,
и пак ще засияе в топъл ден,
отново ще забърза в своята посока,
и космоса в лъчи небесни озарен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...