23 may 2007, 15:58

Сърдито небе

  Poesía
864 0 0
Защо ли му е мъчно на небето,
че толкоз много дъжд се днес изля,
облаците тромави и начумерени
като пуяци се перчат над града!

Да не би да са се скарали със слънцето,
да не би война да водят те сега?
И личи си, че повеждат облаците,
с мрачни колесници, над света!

Но знам, небето пак ще се изясни,
няма да е все сърдито то,
няма тез навъсени бразди ужасни
да се разпростират из лъчистото чело!

И пак ще се прегърнат те със слънцето,
и пак ще засияе в топъл ден,
отново ще забърза в своята посока,
и космоса в лъчи небесни озарен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...