Моят татко е често сърдит.
От всички в семейството най е прикрит.
И с баба ми изобщо не се разбира,
типично на думите ù все опонира.

Но туй е нормално в предвид на това, че
баба е доста лоша за старче.
И винаги търси на нас да се меси:
"Кой не закуси и котка донесе?"

Но моя баща е пример за мен.
Сърдито изглежда, но не е съвсем.
И толкова обич в сърцето си носи,
че чужди са всички наши въпроси.

И зная, че често под гневните бръчки,
е скрита мечтата за кубратските пръчки.