13 окт. 2006 г., 15:40

Със благодарност

6.4K 0 12
Денят облече светла дреха,
с лъчите си дари ни светлина.
В накъсаното време за утеха,
обсипа ни отново с топлина,
във вечните въпроси на деня,
във надпреварата на чосове,
догонени минути на безвремие...
Бяга, отлита мисълта, издига се,
като онази бяла птица... разперила
крила над чудна синева... послушай
полета й, дочуй плясъка й мелодичен
на крилете... Такава волност синя
е присъща единствено на птиците.
И още на поетите... с най-бяла, чиста,
искрена душа. Душа, която е жадувала
за чистота и свежестта на облаците.
И вечните въпроси... Дали успях,
дали можах във думи да ти кажа?
Дали и аз във надпреварата на дните,
на думите и на мечтите, не съм пропуснала
най-святата и искрената дума, да кажа
с цялата си любов, събрана в дума!?
И обичта си бяла да прошепна,
тихо като в храм: "Благодаря ти", и
цялата си нежност да ти дам...
За всичко, да за всичко - благодаря ти!
Денят сега е топъл, светъл!
Небето синьо е... и много чисто!
Дочувам мелодията на крилете,
на птиците и на поетите... поезията
нашепва свойте стихове, като
в молитвен светъл храм...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...