Денят облече светла дреха, с лъчите си дари ни светлина. В накъсаното време за утеха, обсипа ни отново с топлина, във вечните въпроси на деня, във надпреварата на чосове, догонени минути на безвремие... Бяга, отлита мисълта, издига се, като онази бяла птица... разперила крила над чудна синева... послушай полета й, дочуй плясъка й мелодичен на крилете... Такава волност синя е присъща единствено на птиците. И още на поетите... с най-бяла, чиста, искрена душа. Душа, която е жадувала за чистота и свежестта на облаците. И вечните въпроси... Дали успях, дали можах във думи да ти кажа? Дали и аз във надпреварата на дните, на думите и на мечтите, не съм пропуснала най-святата и искрената дума, да кажа с цялата си любов, събрана в дума!? И обичта си бяла да прошепна, тихо като в храм: "Благодаря ти", и цялата си нежност да ти дам... За всичко, да за всичко - благодаря ти! Денят сега е топъл, светъл! Небето синьо е... и много чисто! Дочувам мелодията на крилете, на птиците и на поетите... поезията нашепва свойте стихове, като в молитвен светъл храм...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
"Дочувам мелодията на крилете,
на птиците и на поетите... поезията
нашепва свойте стихове, като
в молитвен светъл храм..."