Със дъжда може би си отиваш
Със дъжда може би си отиваш.
Тръгваш бавно и тихо в нощта.
И избрал си едната от двете.
Не дочу моето ,,да''.
Но кажи ми, какво да направя,
да бленуваш пак мойте очи?
Аз не искам да търся забрава.
Аз не мога... Може би ти?
Днес ръцете ти пак са студени.
Да се върнеш, чакат, у дома.
Целувките ти стъклено строшени,
отхвърляли неведнъж любовта.
Със дъжда тази нощ си отиваш
и убиваш птицата в мен.
А небето навън пак е сиво –
поредният дъждовен ден.
Тръгваш бавно и тихо в нощта.
И избрал си едната от двете.
Не дочу моето ,,да''.
Но кажи ми, какво да направя,
да бленуваш пак мойте очи?
Аз не искам да търся забрава.
Аз не мога... Може би ти?
Днес ръцете ти пак са студени.
Да се върнеш, чакат, у дома.
Целувките ти стъклено строшени,
отхвърляли неведнъж любовта.
Със дъжда тази нощ си отиваш
и убиваш птицата в мен.
А небето навън пак е сиво –
поредният дъждовен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
