May 29, 2008, 1:14 PM

Със дъжда може би си отиваш

  Poetry » Other
748 0 11
Със дъжда може би си отиваш.



Тръгваш бавно и тихо в нощта.



И избрал си едната от двете.



Не дочу моето ,,да''.




Но кажи ми, какво да направя,

да бленуваш пак мойте очи?

Аз не искам да търся забрава.

Аз не мога... Може би ти?


Днес ръцете ти пак са студени.

Да се върнеш, чакат, у дома.

Целувките ти стъклено строшени,

отхвърляли неведнъж любовта.


Със дъжда тази нощ си отиваш

и убиваш птицата в мен.

А небето навън пак е сиво –

поредният дъждовен ден.




 





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....