Със дъжда може би си отиваш
Със дъжда може би си отиваш.
Тръгваш бавно и тихо в нощта.
И избрал си едната от двете.
Не дочу моето ,,да''.
Но кажи ми, какво да направя,
да бленуваш пак мойте очи?
Аз не искам да търся забрава.
Аз не мога... Може би ти?
Днес ръцете ти пак са студени.
Да се върнеш, чакат, у дома.
Целувките ти стъклено строшени,
отхвърляли неведнъж любовта.
Със дъжда тази нощ си отиваш
и убиваш птицата в мен.
А небето навън пак е сиво –
поредният дъждовен ден.
Тръгваш бавно и тихо в нощта.
И избрал си едната от двете.
Не дочу моето ,,да''.
Но кажи ми, какво да направя,
да бленуваш пак мойте очи?
Аз не искам да търся забрава.
Аз не мога... Може би ти?
Днес ръцете ти пак са студени.
Да се върнеш, чакат, у дома.
Целувките ти стъклено строшени,
отхвърляли неведнъж любовта.
Със дъжда тази нощ си отиваш
и убиваш птицата в мен.
А небето навън пак е сиво –
поредният дъждовен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
