4 сент. 2015 г., 15:28

Със слънцето

785 1 15

Със слънцето

Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди.
Трудът си отива, поглъщам гласа
на птички загнездени нейде в ума ми,
дръвчета свирукат, мърморят тревите,
последните мисли се крият в ъглите.
Събудих се остров, а станах небе.
Изчезнаха къщи, и ставам дете.
Където погледна - присветват звезди,
подскачам по чезнещи меки следи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белназ, благодаря ти
  • Много добър начин твоето въображение да задейства и нашите, за да могат да го разберат. Браво!
  • Велин, благодаря ти

    Анастасия, това много ме радва...

    Василка, благодаря ти за хубавото пожелание
  • Браво! Остани дете по-дълго време! Поздрав!
  • Необятен стих Йоана! Светъл, безкраен, красив! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...