4 sept 2015, 15:28

Със слънцето

  Poesía » Otra
784 1 15

Със слънцето

Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди.
Трудът си отива, поглъщам гласа
на птички загнездени нейде в ума ми,
дръвчета свирукат, мърморят тревите,
последните мисли се крият в ъглите.
Събудих се остров, а станах небе.
Изчезнаха къщи, и ставам дете.
Където погледна - присветват звезди,
подскачам по чезнещи меки следи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белназ, благодаря ти
  • Много добър начин твоето въображение да задейства и нашите, за да могат да го разберат. Браво!
  • Велин, благодаря ти

    Анастасия, това много ме радва...

    Василка, благодаря ти за хубавото пожелание
  • Браво! Остани дете по-дълго време! Поздрав!
  • Необятен стих Йоана! Светъл, безкраен, красив! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...