4 sept 2015, 15:28

Със слънцето

  Poesía » Otra
786 1 15

Със слънцето

Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди.
Трудът си отива, поглъщам гласа
на птички загнездени нейде в ума ми,
дръвчета свирукат, мърморят тревите,
последните мисли се крият в ъглите.
Събудих се остров, а станах небе.
Изчезнаха къщи, и ставам дете.
Където погледна - присветват звезди,
подскачам по чезнещи меки следи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белназ, благодаря ти
  • Много добър начин твоето въображение да задейства и нашите, за да могат да го разберат. Браво!
  • Велин, благодаря ти

    Анастасия, това много ме радва...

    Василка, благодаря ти за хубавото пожелание
  • Браво! Остани дете по-дълго време! Поздрав!
  • Необятен стих Йоана! Светъл, безкраен, красив! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...