4.09.2015 г., 15:28

Със слънцето

783 1 15

Със слънцето

Събудих се остров, почивам в небе,
животът върти ме и ставам дете.
Където погледна - проблесват звезди,
пристъпвам по мене и падат греди.
Трудът си отива, поглъщам гласа
на птички загнездени нейде в ума ми,
дръвчета свирукат, мърморят тревите,
последните мисли се крият в ъглите.
Събудих се остров, а станах небе.
Изчезнаха къщи, и ставам дете.
Където погледна - присветват звезди,
подскачам по чезнещи меки следи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белназ, благодаря ти
  • Много добър начин твоето въображение да задейства и нашите, за да могат да го разберат. Браво!
  • Велин, благодаря ти

    Анастасия, това много ме радва...

    Василка, благодаря ти за хубавото пожелание
  • Браво! Остани дете по-дълго време! Поздрав!
  • Необятен стих Йоана! Светъл, безкраен, красив! Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...