Със всяка глътка въздух ме обичай,

всеки шепот в стих запази,

всяка усмивка с времето недей забравяй,

като свободна птица да може да кръжи.

Да можеше да съм птица бяла,

да летя високо в синия небосвод,

да можеше сърцето болка да не познава,

да се губи в този небосвод.

Душата ми поема за любов да бъде,

да бъде мастило, да рисува мечти,

дори и някога да изчезна от небосвода,

едно серце някъде за моето да тупти.