Съседи
Открадни този миг. Във дъха ми избягай.
Няма как да те хванат в стаения здрач.
Влез за малко... Не стой тъй красива на прага.
Знам, че бързаш. Мъжът ти се връща от мач.
Всеки ден от прозореца с поглед те пия
като чаша кафе, по-горещо от жар.
Искам само за час от света да се скрием -
да те черпя ли бира в кварталния бар?!
Във очите ти виждам... ти в моите също -
да поседнем на пейката долу сега.
Да, мъжът ти нaвярно е вече намръщен,
че салатата още е само мечта...
Не мисли за това... Утре може да няма.
Днес светът е любов. Ти си с мен, с тебе аз.
Но защо ли те питам?! Ще действам с измама...
и от устните твои ще вкуся екстаз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
