6 янв. 2009 г., 23:23

Същата

675 0 5
Избирам чантата, червилото,
гримът във сиво,
ала утъпкания път към себе си
не мога да сменя.
Опитвам се с душата си 
да бъда мила, да съм мека,
да кажа ''чао'' на навиците,
да кривна в някоя пътека...
Но точно в този миг
онази, другата, говори вместо мен,
отвътре, от сърцето,
и слага прътове в нозете ми
и в ярката ми същност...
Избирам дрехата, бельото си
дантелено... така прецизно,
до пастелност... и си оставам
същата .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рот Блак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...