Същата
гримът във сиво,
ала утъпкания път към себе си
не мога да сменя.
Опитвам се с душата си
да бъда мила, да съм мека,
да кажа ''чао'' на навиците,
да кривна в някоя пътека...
Но точно в този миг
онази, другата, говори вместо мен,
отвътре, от сърцето,
и слага прътове в нозете ми
и в ярката ми същност...
Избирам дрехата, бельото си
дантелено... така прецизно,
до пастелност... и си оставам
същата .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рот Блак Всички права запазени