6.01.2009 г., 23:23

Същата

672 0 5
Избирам чантата, червилото,
гримът във сиво,
ала утъпкания път към себе си
не мога да сменя.
Опитвам се с душата си 
да бъда мила, да съм мека,
да кажа ''чао'' на навиците,
да кривна в някоя пътека...
Но точно в този миг
онази, другата, говори вместо мен,
отвътре, от сърцето,
и слага прътове в нозете ми
и в ярката ми същност...
Избирам дрехата, бельото си
дантелено... така прецизно,
до пастелност... и си оставам
същата .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Блак Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...