Jan 6, 2009, 11:23 PM

Същата

  Poetry
674 0 5
Избирам чантата, червилото,
гримът във сиво,
ала утъпкания път към себе си
не мога да сменя.
Опитвам се с душата си 
да бъда мила, да съм мека,
да кажа ''чао'' на навиците,
да кривна в някоя пътека...
Но точно в този миг
онази, другата, говори вместо мен,
отвътре, от сърцето,
и слага прътове в нозете ми
и в ярката ми същност...
Избирам дрехата, бельото си
дантелено... така прецизно,
до пастелност... и си оставам
същата .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...