26 дек. 2011 г., 10:02
Той е всичко и нищо до втръсване,
моят мъж е това... от съня ми
притиснал сърцето до пръсване
и прогонил от него страха ми.
Нереален е, Боже, с усмивките
чупи всички клишета на времето.
И във вечност превръща въздишките
от любов. Впримчил е бремето.
Той е мой и е мой до влудяване.
Чак забравям да бъда във себе си.
Занемявам, заеквам, раздавам се
пак на бис във среднощните залези. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация