Той е всичко и нищо до втръсване,
моят мъж е това... от съня ми
притиснал сърцето до пръсване
и прогонил от него страха ми.
Нереален е, Боже, с усмивките
чупи всички клишета на времето.
И във вечност превръща въздишките
от любов. Впримчил е бремето.
Той е мой и е мой до влудяване.
Чак забравям да бъда във себе си.
Занемявам, заеквам, раздавам се
пак на бис във среднощните залези. ...