23 авг. 2007 г., 08:55

Съществуване

899 0 2
СЪЩЕСТВУВАНЕ
На главата ти ръцете си да слея,
усмивка на лицето да цъфти,
със сърцето си аз вече пея,
огряна с твоите лъчи!

Ти знаеш колко много те обичам!
Защо измъчваш ме така?
Душата страда като след раздяла,
защото съм съвсем сама.

Очите ни се търсят и намират
сред тази злокобна тишина!
Със сълзите си искат да измият
копнежа, болката и любовта!

Не мога без тебе да живея!
Гласа ти в мислите си аз дочувам.
Не искам да съм повече сама!
Защото без тебе аз  не съществувам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...