23.08.2007 г., 8:55

Съществуване

902 0 2
СЪЩЕСТВУВАНЕ
На главата ти ръцете си да слея,
усмивка на лицето да цъфти,
със сърцето си аз вече пея,
огряна с твоите лъчи!

Ти знаеш колко много те обичам!
Защо измъчваш ме така?
Душата страда като след раздяла,
защото съм съвсем сама.

Очите ни се търсят и намират
сред тази злокобна тишина!
Със сълзите си искат да измият
копнежа, болката и любовта!

Не мога без тебе да живея!
Гласа ти в мислите си аз дочувам.
Не искам да съм повече сама!
Защото без тебе аз  не съществувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...