23.08.2007 г., 8:55

Съществуване

901 0 2
СЪЩЕСТВУВАНЕ
На главата ти ръцете си да слея,
усмивка на лицето да цъфти,
със сърцето си аз вече пея,
огряна с твоите лъчи!

Ти знаеш колко много те обичам!
Защо измъчваш ме така?
Душата страда като след раздяла,
защото съм съвсем сама.

Очите ни се търсят и намират
сред тази злокобна тишина!
Със сълзите си искат да измият
копнежа, болката и любовта!

Не мога без тебе да живея!
Гласа ти в мислите си аз дочувам.
Не искам да съм повече сама!
Защото без тебе аз  не съществувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...