29 авг. 2023 г., 09:28

Същина

449 0 2

Огледайте се, вижте!

Във какво живеем!?

Мъдростта отсъства,

не можем да се смеем!

 

Мнозина тичат след парите,

а те са само символ дребен,

навличат на главите си бедите

заради този символ непотребен!

 

Нима с пари ще купиш

любов, щастие и свобода?!

Богат си, а все се цупиш! 

Тогава парите са беда!

 

Но хората обичат титли,

забравяйки защо се дават! 

Превърна се това във хит ли –

души за титли да се дават?!

 

Или има ги такива разни, 

които по стените дипломите кичат,

все със знания многообразни,

а далеч от същината тичат!

 

Ами тези дето паметници вдигат,

за да се помни с векове!

Сякаш дните им не стигат –

 искат да се правят и на богове!... 

 

А всъщност всичко туй е символ

на живота, щастието, мъдростта...

Но човекът превърна се във бивол

и тегли робски таз каруца на света!

 

Плаща данъци и слуша,

гърчи се, дори не смее 

да каже, че до гуша

му дойде и не живее!

 

Но в окови шарени

нали е, не разбира,

че стоновете му сподавени,

никой „бог” за важни не намира!

 

И след моркова,

но в друга форма

търчи безумно днес човекът,

не разбира грешката огромна:

 

Символът е само връх 

на суетата!

За животворен дъх

всъщност мечтае си душата!"

 

И аз като творец съм длъжен

с думи, извиращи отвътре,

да ти кажа: Не бъди тъй тъжен!

Живей сега щастливо, че мъртъв ще си утре!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....