Същина
Огледайте се, вижте!
Във какво живеем!?
Мъдростта отсъства,
не можем да се смеем!
Мнозина тичат след парите,
а те са само символ дребен,
навличат на главите си бедите
заради този символ непотребен!
Нима с пари ще купиш
любов, щастие и свобода?!
Богат си, а все се цупиш!
Тогава парите са беда!
Но хората обичат титли,
забравяйки защо се дават!
Превърна се това във хит ли –
души за титли да се дават?!
Или има ги такива разни,
които по стените дипломите кичат,
все със знания многообразни,
а далеч от същината тичат!
Ами тези дето паметници вдигат,
за да се помни с векове!
Сякаш дните им не стигат –
искат да се правят и на богове!...
А всъщност всичко туй е символ
на живота, щастието, мъдростта...
Но човекът превърна се във бивол
и тегли робски таз каруца на света!
Плаща данъци и слуша,
гърчи се, дори не смее
да каже, че до гуша
му дойде и не живее!
Но в окови шарени
нали е, не разбира,
че стоновете му сподавени,
никой „бог” за важни не намира!
И след моркова,
но в друга форма
търчи безумно днес човекът,
не разбира грешката огромна:
Символът е само връх
на суетата!
За животворен дъх
всъщност мечтае си душата!"
И аз като творец съм длъжен
с думи, извиращи отвътре,
да ти кажа: Не бъди тъй тъжен!
Живей сега щастливо, че мъртъв ще си утре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
