Състояние
Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас,
светулките проблясват над земята,
а мислите разпуснати в захлас,
обвиват тялото на тъмнината.
От облак шепот капеше в ръцете,
една звезда потръпна и изчезна,
в силен ритъм пулсираше сърцето,
раждаше се в мен вселена нежна.
Разлистен свят без име ме прегърна,
без път и план, без нужда от посока,
нежно чувство в мрака се промъкна,
и всичко стана безкрайно и дълбоко!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
