Не откъсвам очи от снимката ти.
Разделихме се преди минути,
но неприсъствието ти
оставя картините без цветове,
музиката без звуци.
Всички сетива бленуват те...
Минутите без теб - орли,
кълват жестоко самотата ми.
И когато телефонът иззвъни,
в мен разцъфват нежни рози,
но бързо вехнат листата-сълзи,
щом разберат, че това не си ти...
И утеха търся единствено
в окъпаното звездно небе...
А в мислите пак се прокрадваш ти тихо...
Всичко напомня ми за тебе.
Отмаляла, последната мисъл преди да заспя -
луната е по-прекрасна, когато я гледаме двамата...
© Таня Атанасова Все права защищены
магично състояние, вълшебство.
с обич за теб, мила Таня.