Сътвори ме... в тишина
Разрови прахта... и събери ме,
частица разпиляна празнина...
Не ме изкупвай, просто утеши ме,
спасение вържи ми... без вина!
Не ме предричай! Само ме възкръсвай
от хилядите кървави следи...
които спят изплакани под кръста
и давят в кал изгубени сълзи...
Не ме зови! В дихание открий ме
и с мисъл крастопъти разчертай...
Със вятъра косите ми разплитай,
до непонятност в тях ме разгадай...
Не ме проси! Само ме обичай...
разлистена във капки тишина!
Като в свещен тотем... се вричай,
изпепелен от пясъчна... тъга...
Дари криле на калните ми длани,
заровени в греховна нищета...
И вените ми изцели... издрани,
от своеволия и глуха самота...
Не ме кълни! Само ме прекръствай,
с молитви ме лекувай от греха...
И бледите ми спомени пречупвай,
вклини в недрата жадна свобода...
Не ме вини! Само в мене дишай!
Бъди ме! Сътвори ме във сълза...
Смирена... необятна ме изричай,
и нежно ме разнищвай в тишина...
...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
