Сюжети, сюити...
Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила,
Йожен Сю
и стотици скитащи евреи
в мислите ми.
Следобедни сутрини
и мъж, притеснено чакащ
да си тръгна
след кафето.
А аз прелиствам Буковски,
разхождам се по хавлия
из стаите
и търся началото на вечерта,
за да мога
да намеря вратата на края ù.
Аз съм объркана, ненаясно
защо Пътят ме отведе тук.
Като слепец
опипвам синята камина,
червените пердета.
Като слепец
от допира долавям
вибрациите на цветовете.
Защо ли държа
всичко да е цветно.
Преди да тръгна,
трябва да знам не къде,
а в какво съм била.
Мъжът пристъпва неуверено
и търпеливо чака
да доразгледам ребуса -
присъствието ми
и да го разреша – с отсъствие.
Прибирам си “Модерната поезия”,
обличам
каквото там наричат дрехи,
коленича на прага
и при отварянето на вратата
преминавам през себе си
и повличам
всичките скитащи евреи.
Ако не е разпятие,
само Бог знае какво е.
Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила.
Стюардеси щъкат
сред мислите
и раздават кафе, разхладителни.
Поръчвам си порция
вятър натюр.
Гладна съм. И страшно уморена.
Ако си спомня закъде летя,
ще бъде постижение.
Пък мисля си, ако е моя работа
да знам, то щях да съм пилот,
не скапан пасажер.
Комфортно ми е –
като лято с радиатор
и като радио на купон.
сюрреалистични ветрила,
Йожен Сю
и стотици скитащи евреи
в мислите ми.
Следобедни сутрини
и мъж, притеснено чакащ
да си тръгна
след кафето.
А аз прелиствам Буковски,
разхождам се по хавлия
из стаите
и търся началото на вечерта,
за да мога
да намеря вратата на края ù.
Аз съм объркана, ненаясно
защо Пътят ме отведе тук.
Като слепец
опипвам синята камина,
червените пердета.
Като слепец
от допира долавям
вибрациите на цветовете.
Защо ли държа
всичко да е цветно.
Преди да тръгна,
трябва да знам не къде,
а в какво съм била.
Мъжът пристъпва неуверено
и търпеливо чака
да доразгледам ребуса -
присъствието ми
и да го разреша – с отсъствие.
Прибирам си “Модерната поезия”,
обличам
каквото там наричат дрехи,
коленича на прага
и при отварянето на вратата
преминавам през себе си
и повличам
всичките скитащи евреи.
Ако не е разпятие,
само Бог знае какво е.
Сюжети, сюити,
сюрреалистични ветрила.
Стюардеси щъкат
сред мислите
и раздават кафе, разхладителни.
Поръчвам си порция
вятър натюр.
Гладна съм. И страшно уморена.
Ако си спомня закъде летя,
ще бъде постижение.
Пък мисля си, ако е моя работа
да знам, то щях да съм пилот,
не скапан пасажер.
Комфортно ми е –
като лято с радиатор
и като радио на купон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Радоева Все права защищены
