6 сент. 2017 г., 19:31

Съвест

942 1 13

Нощ. Прокоба.

Демони играят.

Сенките пролазват

в призрачна мъгла,

със съскащ шепот

нещастия витаят,

своя плащ разстила

Черната съдба.

Сърцата тръпнат,

страх избива,

бледостта дошла

едва прикрива

на устните треперещи

гласа.

Демони омразни!

Кой ви праща?

Съдба? Превърнала във образ

сторени злини

или Съвестта пробудена

мозъка разяжда,

за греховете наши

дали ще ни прости?

 

Септември, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубавото на съвестта е, че е неподкупна,... че човека е склонен да се самозабравя и ако не се намеси тя, демоните ще го погълна. Хубав стих, Гавраил!
  • Еси,с чиста съвест се спи спокойно.Нека сънят ни е без кошмари.
    Албена,Творецът е помислил за всичко.Често пъти го забравяме.
    Владислав,благодаря ти за добрият коментар.
    Иржи,удоволствие ми да чета коментари стихотворни.
    Не се страхувай в тъмното
    гледай светлината в бъдното!
  • Съвестта е страшно строга
    сгафил ли си или згазил лука
    и превръща се във зла прокоба
    ако бързо не си взел поука!
    Тъжно и зловещо звучи,Гавраил,но нека,на който не му е чиста съвестта,да го измъчват и демони и всякакви зли сили!!Нали се описах,че се страхувам от тъмното,сега тръпки ме побиха,но ......съвестта ми е чиста !!
  • Съвестта е заложена от Твореца във всеки човек. И ако той не желае да я слуша, тя започва да го разяжда отвътре, довеждайки го до състояние като описаното в това стихотворение. Поздравления за стойностната творба, Гавраил!
  • След дебата с моралиста -
    изводът: Бъди човек!
    Съвеста като е чиста
    и животът ти е лек.

    Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...