6 sept 2017, 19:31

Съвест

948 1 13

Нощ. Прокоба.

Демони играят.

Сенките пролазват

в призрачна мъгла,

със съскащ шепот

нещастия витаят,

своя плащ разстила

Черната съдба.

Сърцата тръпнат,

страх избива,

бледостта дошла

едва прикрива

на устните треперещи

гласа.

Демони омразни!

Кой ви праща?

Съдба? Превърнала във образ

сторени злини

или Съвестта пробудена

мозъка разяжда,

за греховете наши

дали ще ни прости?

 

Септември, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубавото на съвестта е, че е неподкупна,... че човека е склонен да се самозабравя и ако не се намеси тя, демоните ще го погълна. Хубав стих, Гавраил!
  • Еси,с чиста съвест се спи спокойно.Нека сънят ни е без кошмари.
    Албена,Творецът е помислил за всичко.Често пъти го забравяме.
    Владислав,благодаря ти за добрият коментар.
    Иржи,удоволствие ми да чета коментари стихотворни.
    Не се страхувай в тъмното
    гледай светлината в бъдното!
  • Съвестта е страшно строга
    сгафил ли си или згазил лука
    и превръща се във зла прокоба
    ако бързо не си взел поука!
    Тъжно и зловещо звучи,Гавраил,но нека,на който не му е чиста съвестта,да го измъчват и демони и всякакви зли сили!!Нали се описах,че се страхувам от тъмното,сега тръпки ме побиха,но ......съвестта ми е чиста !!
  • Съвестта е заложена от Твореца във всеки човек. И ако той не желае да я слуша, тя започва да го разяжда отвътре, довеждайки го до състояние като описаното в това стихотворение. Поздравления за стойностната творба, Гавраил!
  • След дебата с моралиста -
    изводът: Бъди човек!
    Съвеста като е чиста
    и животът ти е лек.

    Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...