10 июл. 2006 г., 01:06  

Съвет 

  Поэзия
620 0 2

Когато погледнеш назад

и видиш, че всичко е свършило –

прескочил си някакъв трап

и срещнал си своето съмнало,

прозрял си безмерното Аз,

на твоето бъдещо минало,

а от нощта си иззел,

сърцето си

в кремък изстинало...


Недей да премисляш и ваеш

в мечтите си кули издигнати...


Стените разбивай тогава –

след тях,

върховете нестигнати!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??