Когато погледнеш назад
и видиш, че всичко е свършило –
прескочил си някакъв трап
и срещнал си своето съмнало,
прозрял си безмерното Аз,
на твоето бъдещо минало,
а от нощта си иззел,
сърцето си
в кремък изстинало...
Недей да премисляш и ваеш
в мечтите си кули издигнати...
Стените разбивай тогава –
след тях,
върховете нестигнати!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Съмнало - силно попадение.