10.07.2006 г., 1:06 ч.  

Съвет 

  Поезия
605 0 2

Когато погледнеш назад

и видиш, че всичко е свършило –

прескочил си някакъв трап

и срещнал си своето съмнало,

прозрял си безмерното Аз,

на твоето бъдещо минало,

а от нощта си иззел,

сърцето си

в кремък изстинало...


Недей да премисляш и ваеш

в мечтите си кули издигнати...


Стените разбивай тогава –

след тях,

върховете нестигнати!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??