18 апр. 2021 г., 08:38

Съвременна трансформация

1K 3 11

Хиляда хиляди години,
в саваната, преди Христа,
туземка с кожени бикини
събирала за огъня дърва.

 

Нарамил копие, два ножа,
туземецът вървеше плах.
На лов отиваше, но може
без нищо да се върне пак.

 

След има-няма десет дена -
завърна се с мамутски бут.
Туземката целуна го смутена -
а той бе горд от своя труд.

 

- - -

 

Две хиляди години след Христа,
изцъклен в някакъв екран,
в квартира тясна - два на два,
във Фейса цъкаше Иван.

 

Марийка в скъсан пеньоар,
отпиваше кафе с каймак.
Събираше като клошар,
харесвания в профил благ.

 

Иван натисна "сърчице"
на пост за скъсан сутиен.
Марийка с тръпнещи ръце
залюби го във този ден.

 

- - -

 

И как се случи все се питам -
мамут във лайк да се превърне?
И вечер в нета щом се скитам,
мамут надявам се да зърна…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво! Човекът живя в пещера, наколни жилища, кирпичени къщи, блокове, а сега живее във виртуалното пространство. Какво ли ще е следващото местонахождение?
  • Благодаря на всички, които прочетоха и още повече, че разбрахте идейното послание! Радвам се че виждам и много усмивки. Всичко е преходно, преди бяха мамути, днес са лайкове, в близко бъдеще дори не смея да мисля какво ще е
    Блу, първичните очакванията към жените няма как да се променят, не заради друго ами защото мъжете все още не сме се научили да раждаме деца
  • Супер е! Който го може - го може!
  • Има едно старо съветско анимационно филмче. https://www.youtube.com/watch?v=gNQ1B7-Miog Долу- горе е по темата. И че някой неща като очакванията към жените не са се променили от времето на мамутите.
  • Много е добро! Много

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...