18.04.2021 г., 8:38

Съвременна трансформация

1K 3 11

Хиляда хиляди години,
в саваната, преди Христа,
туземка с кожени бикини
събирала за огъня дърва.

 

Нарамил копие, два ножа,
туземецът вървеше плах.
На лов отиваше, но може
без нищо да се върне пак.

 

След има-няма десет дена -
завърна се с мамутски бут.
Туземката целуна го смутена -
а той бе горд от своя труд.

 

- - -

 

Две хиляди години след Христа,
изцъклен в някакъв екран,
в квартира тясна - два на два,
във Фейса цъкаше Иван.

 

Марийка в скъсан пеньоар,
отпиваше кафе с каймак.
Събираше като клошар,
харесвания в профил благ.

 

Иван натисна "сърчице"
на пост за скъсан сутиен.
Марийка с тръпнещи ръце
залюби го във този ден.

 

- - -

 

И как се случи все се питам -
мамут във лайк да се превърне?
И вечер в нета щом се скитам,
мамут надявам се да зърна…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Човекът живя в пещера, наколни жилища, кирпичени къщи, блокове, а сега живее във виртуалното пространство. Какво ли ще е следващото местонахождение?
  • Благодаря на всички, които прочетоха и още повече, че разбрахте идейното послание! Радвам се че виждам и много усмивки. Всичко е преходно, преди бяха мамути, днес са лайкове, в близко бъдеще дори не смея да мисля какво ще е
    Блу, първичните очакванията към жените няма как да се променят, не заради друго ами защото мъжете все още не сме се научили да раждаме деца
  • Супер е! Който го може - го може!
  • Има едно старо съветско анимационно филмче. https://www.youtube.com/watch?v=gNQ1B7-Miog Долу- горе е по темата. И че някой неща като очакванията към жените не са се променили от времето на мамутите.
  • Много е добро! Много

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...